Свободно време

Българските традиции в ресторант "Хаджидрагановите къщи"

Свободно време, Българските традиции в ресторант

Свободно време, Българските традиции в ресторант

Свободно време, Българските традиции в ресторант

С прекрачването на прага на ресторант "Хаджидрагановите къщи" имате усещането че сте някъде в Банско, Копривщица, Мелник или Жеравна. Ухае на дърво, на въглени, на печено месо. Тук на едно място са събрани възрожденските стилове на четири региона и четири 150-годишни къщи, всяка с камина. Къщите са реставрирани 4 години и представят архитектурните прототипи на всеки район: чанове, пещ на дърва и огнище с дебела чугунена плоча, посветена на Банско; дърворезби, рисувани стени и камина в къщата на Копривщица, високи тавани, открит гредоред и газени лампи в къща Жеравна, избата, облицована с камък и изрисувания шкаф в къщата Мелник.

Менюто съдържа отбрани български специалитети – ямболска оплетка, лопушански кебап, хайдушка скара на дървено плато, агне по гергьовски на пещ, комитска софра за шестима, юнашка салата за четирима, табиетлийска софра, балканска скара за четирима, чирпанска керемида,клопаница, хаджийска салата, мелнишка салата, апетитка по граовски, домашна бисквитена торта, баница с локум и др.

За добрата компания се предлагат вина и напитки, грижливо подбрани от ценители и познавачи, а българските народни песни, изпълнявани от музикантите на Хаджидрагановия оркестър (гайда, тъпан, кавал, акордеон) ще напомнят за нашите корени.

Хаджидрагановите къщи – гостоприемство по български!
www.kashtite.com

тел: 931 31 48
София, ул. "Козлодуй" 75 (в близост до хотел "Принцес")


#1 Приятна музика и приятна обстановка
14/07/2013 16:49
от Деспина Клер Намирате този коментар за неуместен?
Една вечер с приятеля ми се озовахме в невероятно заведение, наречено „Хаджидрагановите къщи”. Каква беше еуфорията ми, когато прекрачих прага, а дървените греди и покрива на едната от „къщите” ме посрещнаха сякаш усмихнати и дружелюбни. Бе пълно с какви ли не прибори и пособия от нашия роден, български бит и култура. Висяха вериги от тавана, които, както разбрах по-късно, са за закачане на някои сачове и други подобни кулинарни шедьоври. И чушки висяха на конци на една симпатична тераска.... Стана ми толкова мило като ги видях, чак очите ми се насълзиха. Защо ли? Ами защото цялата обстановка ми напомни за дядовата къщурка на село, където минаха доста от летните ми ваканции в детството. Споменът ме върна в безгрижните ми години, когато се любувах на тревите по полянките, мъничките буболечки и огъня, запален на двора. Баба пък понякога се отпускаше и пееше, ли пееше с мощния си глас.
Масите бяха с красиви, типично нашенски малки покривчици, поставени пред всяко от четирите места. Колко прекрасен уют. Като че се прибираш вкъщи и мама ти е приготвила с много грижа и внимание любимите вкусни български гозби. От кухнята съвсем лекичко миришеше на различни глезотийки от кулинарния всемир и обонянието на гладния ми стомах се настрои за съблазняване. Очите се хранеха с изкусните стенописи на къщата, а изписаната на арката „1866 година” ми навя мисли за бурна отминала епоха, изпълнена с толкова много идеали. Ухаеше на привлекателна старинност, която сграбчва сетивата ти по неповторим начин. После излезе сервитьорът, облечен с ризка с орнаменти на българска носия и черен панталон и донесе меню като в приказките. За пръв път в живота си плъзвах ръка по такова меню, наистина. С дървена обложка – от масивно дърво (орех), а отпред е направена дърворезба с няколко къщички и надпис: „МЕНЮ”. Преди да отворя, преглътнах и се настървих още повече за приключението. С каква любов бяха описани вътре нашите традиции и култура, сякаш бях в своего рода кулинарен музей. Душата ми се раз