Антидепресантите взимани от милиони мъже по света могат да понижат тяхната плодовитост, като увреждат ДНК-то на спермата им.

През 2006г. Петър Шлегел и Цигдем Танрикут от медицинския ценър Cornell в Ню Йорк докладваха, че при двама изследвани от тях мъже, броят на здравите сперматозоиди е намалял, след като са взимали два различни вида серотонинови инхибитори, които са едни от най-предписваните антидепресанти.

Сега екипът на Шлегел дава на 35 здрави мъже малки дози от сератониновия инхибитор назоваван paroxetine и продаван като лекарство под наименованието Seroxat или Paxil за пет седмици. Те изследват спермата им преди третирането и след четвъртата седмица.
Външно спермата изглежда здрава – както като цяло, така и сперматозоидите – формата и подвижността им са нормални. Но когато екипът погледнал фрагментите на ДНК-то в спермата, се появила обезпокоителна картина. Средно, процентът на сперматозоидите с увредено ДНК се увеличило от 13,8% преди вземането на paroxetine до 30% след приемането му само за четири седмици.

Подобно ниво на увредено ДНК се свързва и с проблемите на жизнеспособността на ембриона. Например в няколко студии за ин витро оплождане откриваме, че когато мъжът има повече сперматозоиди с увредена ДНК, вероятността оплодената яйцеклетка да се закрепи в матката на майката е много малка. Затова специалистът по оплождане Дъглас Карел от университета в Солт Лейк Сити препоръчва сперма с по-голямо от 30% увредено ДНК да не се използва за оплождане.

Екипът на Шлегел е загрижен за всички мъже, които взимат подобни антидепресанти, тъй като е застрашена тяхната плодовитост. Екипът ще представи резултатите от изследването на среща на „Американската асоциация за репродуктивна медицина“ през ноември в Сан Франциско, Калифорния.

Жанет Морган, говорител на GlaxoSmithKline, която продава paroxetine каза: „Това изследване не е проверено от Световната Здравна Организация, но въпреки това ние в момента проверяваме откритието на изследователите. Взимаме сериозно нашата отговорност да се уверим, че приемането на лекарствата ни е безопасно.“

Резултатите на Шегел не са голяма изненада за изследователите. Карел казва: „Много от нас навсякъде по света са имали данни в тази посока, които са били подозрителни.“ Той казва, че работата на Шлегел е „добро първоначално изследване“, но добавя, че са необходими по- дългосрочни изследвания на влиянието на антидепресантите върху сперматозоидите.
Въпросните антидепресанти са известни с това, че намаляват подвижността на сперматозоидите и помагат при третирането на преждевременната еякулация. Шлегел вярва, че именно това допълнително време при пътуването на спермата от тестисите причинява увреждането на ДНК-то.

Така че мъжете, които взимат антидепресанти, но желаят техните партньорки да заченат, трябва да се откажат за известно време от хапчетата. От друга страна нелекуването на депресията повишава риска от самоубийство. Карел мисли, че всеки такъв случай трябва да се решава индивидуално и под пряк контрол на медицинско лице.   


От Диана Стойнова