Виена е сред първите в света по качество на живот
Виена оглави класацията в края на миналата година за най-добро качество на живот сред градовете в света на американската анализаторска компания "Мърсър" (Mercer), припомня специалният пратеник на БГНЕС в австрийската столица Стефан Джамбазов.
Това е за втора поредна година, според данните от годишната анкета на компанията за най-добрите места за живеене. Вероятно има много критерии за този избор, някои сигурно и икономически, но интересно е как изглежда градът през очите на човек, който не живее в него. При всички случаи това е един красив град със своята архитектура. Въпреки, че е голям – до 2030 година трябва да е 2 млн. жители, човек няма чувството за мегаполис. Може би, защото общината мисли за всички райони и се опитва да ги разработва равномерно. Не случайно и сега едно от основните съображения за построяването на новата гара във Виена на мястото на досегашната Зюдбанхоф са не толкова икономически, колкото социални. Целта е този поизостанал район да се превърне в привлекателно място за живеене, което съответно повишава и цената на парцелите в него. Да не говорим, че наблизо е дворецът Белведере.
Когато обаче се строи един такъв огромен проект се мисли за всичко – за комуникацията, за инфраструктурата, за жилищните и търговски площи. Дори в тези тежки времена и за Австрия са отделени 4 млн. евро, за да се построи специален информационен център Банорама с кула, от която може да се проследи всеки етап от изграждането на гарата. Това не е задоволяване на обикновено любопитство, а стремеж на общината да има пълна прозрачност за това какво се прави и как се прави. Това също е философия и качество на живот.
Помислено е и за децата – за тях има предоставени интерактивни игри, в което те се учат как да стигнат от една точка на бъдещата гара до друга. Впрочем за децата винаги се мисли – в изисканата галерия "Албертина" група деца, водени от своята учителка си седяха на пода при експозицията на Рене Магрит и това на никого не правеше впечатление. Ръководителката не само им разказваше за художника, но им показваше и карта, на който искаше да й посочат Белгия, неговата родина. Както се казва, две в едно, а може и повече. А в еврейския музей във Виена има специална стая за децата, в която не им се говори за Холокоста, а им се показват етапите в съзряването на детето в живота по еврейската традиция. Така се учат и на толерантност. Впрочем, това отношение към децата е характерно за всички развити страни, не само европейски, без това да значи, че и там не се създават чудовища. Но грижата за подрастващите е също качество на живот.
И още един щрих – не знам каква е престъпността във Виена, но полицаи по улиците почти не се виждат. Дори и ключовете на гарсониерите, които от общината предоставят за гости и журналисти, са еднакви за външната входна врата и за гарсониерата. Тоест, всеки, който има ключ от входната врата, може да отвори всеки апартамент и обратно. А това са 6-7 етажа, в които живеят различни хора. На въпрос, толкова ли са честни хората във Виена и няма ли опасност нещо да изчезне от някой апартамент, служителката от общината, грижеща се за комуникацията, просто не можа да разбере запитването. В същото време, в елитна кооперация в София с ключ от външна входна врата и естествено различни ключове за апартаментите, заключено колело на парапет до входната врата на сградата изчезна в рамките на няколко часа!?
Виена е близък на българите град. Не случайно след Освобождението толкова нашенци заминават да се учат там. Пък и австрийски архитекти изграждат знакови сгради в Русе и София. Река Дунав също свързва двете страни. Виена и по архитектура, и по мащаби е близка на българите. Може би и по темперамент. И не случайно, толкова българи не само, че живеят, но и напредват във Виена. И музиканти, и инженери, и други професии. Дори и това, че австрийците вече не ни гледат с подозрение за Дома "Витгенщайн", част от тяхното културно наследство след грижата за него по времето на директора на българския културен център, настанен в него Борислав Петранов е знаково. И все повече тук идват не само българи, но и виенчани. Има и други български знаци във Виена – като плочата, която припомня, че Георги Димитров е живял в този град, както и Христо Г. Данов, за когото също има плоча.
Свързваме Виена с Виенските балове. И те вече започнаха, такъв предстои и в София. Но дори и един Виенски бал може да е зареден с напрежение. Както стана в петък - традиционният виенски бал на европейската крайна десница предизвика гняв и протести в австрийската столица. Чашата този път преля, след като проявата съвпадна с Международния ден в памет на жертвите от Холокоста и 67-ата годишнина от освобождаването на концлагера Освиенцим. Хиляди привърженици на левицата, крайната левица, еколози и борци срещу расизма се събраха пред зимния дворец на Хабсбургите във Виена, където се забавляваха 3 хиляди поканени на бала. Районът бе отцепен от стотици полицаи, включително подкрепления от пет австрийски провинции. Над двореца патрулираха хеликоптери.
Организатор на бала беше Сдружението на студентските съюзи, близко до крайната десница. Сред гостите бяха Марин Льо Пен - кандидат-президент на Франция от Националния фронт, шведският депутат Кент Екерот, белгиецът Филип Клае от Фламандски интерес, представители на германската крайна десница. Под силен обществен натиск управата на двореца вече прекрати договора за бала догодина. На 19 януари австрийската комисия към ЮНЕСКО извади всички виенски балове от списъка на австрийското културно наследство заради крайнодясната проява. Противоречия има, но и решение има.
В Еврейския музей във Виена няма специална експозиция за Холокоста. Но има достатъчно предмети от бита и религията, които напомнят за него. И все пак по-важно за организаторите на експозициите е познанието за различието, което ражда толерантността. А хората помнят Кристалната нощ във Виена, която също се е част от тяхната история и отговорност. Но на въпрос, законът санкционира ли носенето на обществени места на фашистка символика, отговорът беше еднозначен – Разбира се! Защото и това е част от качеството на живот. /БГНЕС
RSS